Ново научно обобщение показва, че не само ниските, но и прекалено високите нива на тестостерон при мъжете може да бъдат свързани с повишен риск от предсърдно мъждене – едно от най-честите нарушения на сърдечния ритъм.
Данните, публикувани в Journal of the Endocrine Society, насочват вниманието към необходимостта тестостерон-заместителната терапия да бъде назначавана индивидуално и да се провежда под редовен медицински контрол.
Как тестостеронът е свързан със сърдечния ритъм?
След анализ на наличните научни данни авторите установяват интересна зависимост. Рискът от предсърдно мъждене изглежда следва т.нар. U-образен модел.
Това означава, че по-висок риск се наблюдава както при прекалено ниски, така и при прекалено високи нива на тестостерон. Най-нисък риск се отчита при стойности приблизително в средната част на нормалния диапазон.
Според изследователите ниските и високите нива на тестостерон могат да повлияят върху функцията на сърдечните клетки чрез различни биологични механизми.
Какво представлява предсърдното мъждене?
Предсърдното мъждене е нарушение на сърдечния ритъм, при което предсърдията на сърцето се съкращават неправилно и некоординирано. Състоянието може да протича с усещане за сърцебиене, ускорен или неравномерен пулс, задух, лесна уморяемост, замайване или слабост.
При някои хора обаче предсърдното мъждене може да протича и без ясно изразени симптоми.
Особено важно е, че състоянието е свързано с повишен риск от образуване на кръвни съсиреци и мозъчен инсулт. Поради тази причина при част от пациентите се налага продължително лечение, включително с антикоагуланти.
Повече тестостерон не означава непременно по-добре
Тестостерон-заместителната терапия се използва при мъже с доказан дефицит на тестостерон и съответните клинични показания. Новите данни обаче подчертават значението на правилната дозировка и проследяването на постигнатите хормонални нива.
Според авторите на обзора целта не трябва да бъде достигането на възможно най-високи стойности на тестостерон, а възстановяването му до подходящи физиологични нива.
Като ориентировъчен диапазон те посочват общ тестостерон около 350–550 ng/dL, който приблизително съответства на 12,1–19,1 nmol/L.
Тестостероновата терапия трябва да бъде индивидуална
Според авторите при мъжете, които действително се нуждаят от тестостерон-заместителна терапия, подходът трябва да бъде съобразен с индивидуалния здравен и сърдечно-съдов риск.
Сред препоръките за по-безопасно проследяване са:
- оценка на сърдечно-съдовия риск преди започване на лечението;
- проследяване на нивата на тестостерон и при необходимост изчисляване на свободния тестостерон;
- контрол на хематокрита;
- редовно измерване на артериалното кръвно налягане;
- проследяване на сърдечния ритъм при пациенти с повишен риск;
- контрол на бъбречната и чернодробната функция;
- оценка и контрол на придружаващи рискови фактори като затлъстяване, сънна апнея, артериална хипертония и прекомерна употреба на алкохол.
Защо самоволният прием на тестостерон крие рискове?
Данните са още една причина тестостеронът да не се приема без доказана медицинска необходимост и лекарско наблюдение. Определянето на подходящата терапия не се свежда единствено до това дали дадена лабораторна стойност е „ниска“ или „висока“.
Необходимо е да бъдат взети предвид възрастта, симптомите, съпътстващите заболявания, приеманите медикаменти, сърдечно-съдовият риск и други лабораторни показатели.
При назначена тестостерон-заместителна терапия периодичният контрол позволява дозировката да бъде коригирана така, че да се постигне терапевтичен ефект, без ненужно повишаване на хормоналните нива.
Какво показват данните до момента?
Наличните доказателства насочват към важен извод: при тестостерона крайностите може да имат значение. Както прекалено ниските, така и прекалено високите стойности изглежда са свързани с по-висок риск от предсърдно мъждене, докато рискът може да бъде по-нисък при стойности в средната част на нормалния диапазон.
Това не означава, че тестостерон-заместителната терапия сама по себе си непременно причинява предсърдно мъждене. Публикацията представлява обзор на съществуващата научна литература, а не мета-анализ или ново рандомизирано клинично изпитване. Затова са необходими допълнителни проучвания, които да определят оптималните терапевтични нива и сърдечно-съдовия риск при различните групи пациенти.
Към момента най-важното послание е, че лечението с тестостерон трябва да бъде индивидуално назначено, правилно дозирано и редовно проследявано от лекар.
